калил

Речник на българския език

1. калил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

калил е производна форма на каля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. калил — мин. деят. св. прич. м. р.

калил е производна форма на каля (мин. деят. св. прич. м. р.).