каза

Речник на българския език

1. каза̀ некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мн. казѝ, ж. Истор. В Османската империя — административна териториална единица; околия.

Грешни изписвания (3)

  • казъ
  • къза
  • къзъ

2. каза — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

каза е производна форма на кажа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. каза — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

каза е производна форма на кажа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).