кажели

Речник на българския език

1. кажели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

кажели е производна форма на кажа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кажели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

кажели е производна форма на кажа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).