испанизирал

Речник на българския език

1. испанизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

испанизирал е производна форма на испанизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. испанизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

испанизирал е производна форма на испанизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. испанизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

испанизирал е производна форма на испанизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. испанизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

испанизирал е производна форма на испанизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).