искрели

Речник на българския език

1. искрели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

искрели е производна форма на искря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. искрели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

искрели е производна форма на искря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).