иронизирал е

Речник на българския език

1. иронизирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

иронизирал е е производна форма на иронизирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. иронизирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

иронизирал е е производна форма на иронизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. иронизирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

иронизирал е е производна форма на иронизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).