интригувал си

Речник на българския език

1. интригувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

интригувал си е производна форма на интригувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. интригувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

интригувал си е производна форма на интригувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. интригувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

интригувал си е производна форма на интригувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).