инструктирало

Речник на българския език

1. инструктирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

инструктирало е производна форма на инструктирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. инструктирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

инструктирало е производна форма на инструктирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. инструктирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

инструктирало е производна форма на инструктирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. инструктирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

инструктирало е производна форма на инструктирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).