инатите

Речник на българския език

1. инатите — мн. ч. членувано

инатите е производна форма на инат (мн. ч. членувано).

2. инатите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

инатите е производна форма на инатя се (сег. вр., 2 л., мн. ч.).