инатило

Речник на българския език

1. инатило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

инатило е производна форма на инатя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. инатило — мин. деят. св. прич. ср. р.

инатило е производна форма на инатя се (мин. деят. св. прич. ср. р.).