импулсирала е

Речник на българския език

1. импулсирала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

импулсирала е е производна форма на импулсирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. импулсирала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

импулсирала е е производна форма на импулсирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. импулсирала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

импулсирала е е производна форма на импулсирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).