импулсирала

Речник на българския език

1. импулсирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

импулсирала е производна форма на импулсирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. импулсирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

импулсирала е производна форма на импулсирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. импулсирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

импулсирала е производна форма на импулсирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. импулсирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

импулсирала е производна форма на импулсирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).