изщипете

Речник на българския език

1. изщипете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

изщипете е производна форма на изщипя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изщипете — повелително наклонение, мн. ч.

изщипете е производна форма на изщипя (повелително наклонение, мн. ч.).