изщипели

Речник на българския език

1. изщипели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изщипели е производна форма на изщипя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изщипели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изщипели е производна форма на изщипя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).