изшумоляла

Речник на българския език

1. изшумоляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изшумоляла е производна форма на изшумоля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изшумоляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изшумоляла е производна форма на изшумоля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).