изшумолили

Речник на българския език

1. изшумолили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изшумолили е производна форма на изшумоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изшумолили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изшумолили е производна форма на изшумоля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).