изшумолила

Речник на българския език

1. изшумолила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изшумолила е производна форма на изшумоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изшумолила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изшумолила е производна форма на изшумоля (мин. деят. св. прич. ж. р.).