изшумолели

Речник на българския език

1. изшумолели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изшумолели е производна форма на изшумоля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изшумолели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изшумолели е производна форма на изшумоля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).