изшлайфал

Речник на българския език

1. изшлайфал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изшлайфал е производна форма на изшлайфам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изшлайфал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изшлайфал е производна форма на изшлайфам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изшлайфал — мин. деят. св. прич. м. р.

изшлайфал е производна форма на изшлайфам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изшлайфал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изшлайфал е производна форма на изшлайфам (мин. деят. несв. прич. м. р.).