изшилил е

Речник на българския език

1. изшилил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изшилил е е производна форма на изшиля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изшилил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изшилил е е производна форма на изшиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).