изшилил
1.
изшилил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изшилил
е производна форма
на изшиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изшилил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изшилил
е производна форма
на изшиля (мин. деят. св. прич. м. р.).