изшилел

Речник на българския език

1. изшилел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изшилел е производна форма на изшиля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изшилел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изшилел е производна форма на изшиля (мин. деят. несв. прич. м. р.).