изшил
1.
изшил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изшил
е производна форма
на изшия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изшил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изшил
е производна форма
на изшия (мин. деят. св. прич. м. р.).