изчуруликал

Речник на българския език

1. изчуруликал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изчуруликал е производна форма на изчуруликам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изчуруликал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изчуруликал е производна форма на изчуруликам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изчуруликал — мин. деят. св. прич. м. р.

изчуруликал е производна форма на изчуруликам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изчуруликал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изчуруликал е производна форма на изчуруликам (мин. деят. несв. прич. м. р.).