изчупвал

Речник на българския език

1. изчупвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изчупвал е производна форма на изчупвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изчупвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изчупвал е производна форма на изчупвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изчупвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изчупвал е производна форма на изчупвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изчупвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изчупвал е производна форма на изчупвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).