изчукало

Речник на българския език

1. изчукало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изчукало е производна форма на изчукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изчукало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изчукало е производна форма на изчукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изчукало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изчукало е производна форма на изчукам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изчукало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изчукало е производна форма на изчукам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).