изчоплил си

Речник на българския език

1. изчоплил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изчоплил си е производна форма на изчопля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изчоплил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изчоплил си е производна форма на изчопля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).