изчоплил
1.
изчоплил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изчоплил
е производна форма
на изчопля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изчоплил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изчоплил
е производна форма
на изчопля (мин. деят. св. прич. м. р.).