изчовъркало

Речник на българския език

1. изчовъркало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изчовъркало е производна форма на изчовъркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изчовъркало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изчовъркало е производна форма на изчовъркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изчовъркало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изчовъркало е производна форма на изчовъркам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изчовъркало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изчовъркало е производна форма на изчовъркам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).