изчовъркали

Речник на българския език

1. изчовъркали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изчовъркали е производна форма на изчовъркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изчовъркали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изчовъркали е производна форма на изчовъркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изчовъркали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изчовъркали е производна форма на изчовъркам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изчовъркали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изчовъркали е производна форма на изчовъркам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).