изчовъркала

Речник на българския език

1. изчовъркала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изчовъркала е производна форма на изчовъркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изчовъркала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изчовъркала е производна форма на изчовъркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изчовъркала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изчовъркала е производна форма на изчовъркам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изчовъркала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изчовъркала е производна форма на изчовъркам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).