изчовъркал

Речник на българския език

1. изчовъркал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изчовъркал е производна форма на изчовъркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изчовъркал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изчовъркал е производна форма на изчовъркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изчовъркал — мин. деят. св. прич. м. р.

изчовъркал е производна форма на изчовъркам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изчовъркал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изчовъркал е производна форма на изчовъркам (мин. деят. несв. прич. м. р.).