изчистило

Речник на българския език

1. изчистило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изчистило е производна форма на изчистя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изчистило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изчистило е производна форма на изчистя (мин. деят. св. прич. ср. р.).