изчерпело

Речник на българския език

1. изчерпело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изчерпело е производна форма на изчерпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изчерпело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изчерпело е производна форма на изчерпя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).