изчезвал

Речник на българския език

1. изчезвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изчезвал е производна форма на изчезвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изчезвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изчезвал е производна форма на изчезвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изчезвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изчезвал е производна форма на изчезвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изчезвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изчезвал е производна форма на изчезвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).