изчегъртвал

Речник на българския език

1. изчегъртвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изчегъртвал е производна форма на изчегъртвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изчегъртвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изчегъртвал е производна форма на изчегъртвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изчегъртвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изчегъртвал е производна форма на изчегъртвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изчегъртвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изчегъртвал е производна форма на изчегъртвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).