изцъкляло

Речник на българския език

1. изцъкляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изцъкляло е производна форма на изцъклям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изцъкляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изцъкляло е производна форма на изцъклям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изцъкляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изцъкляло е производна форма на изцъклям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изцъкляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изцъкляло е производна форма на изцъклям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).