изцъклял

Речник на българския език

1. изцъклял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изцъклял е производна форма на изцъклям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изцъклял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изцъклял е производна форма на изцъклям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изцъклял — мин. деят. св. прич. м. р.

изцъклял е производна форма на изцъклям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изцъклял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изцъклял е производна форма на изцъклям (мин. деят. несв. прич. м. р.).