изцъквала

Речник на българския език

1. изцъквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изцъквала е производна форма на изцъквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изцъквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изцъквала е производна форма на изцъквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изцъквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изцъквала е производна форма на изцъквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изцъквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изцъквала е производна форма на изцъквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).