изцъкало

Речник на българския език

1. изцъкало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изцъкало е производна форма на изцъкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изцъкало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изцъкало е производна форма на изцъкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изцъкало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изцъкало е производна форма на изцъкам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изцъкало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изцъкало е производна форма на изцъкам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).