изцъкали

Речник на българския език

1. изцъкали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изцъкали е производна форма на изцъкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изцъкали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изцъкали е производна форма на изцъкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изцъкали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изцъкали е производна форма на изцъкам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изцъкали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изцъкали е производна форма на изцъкам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).