изцъкала

Речник на българския език

1. изцъкала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изцъкала е производна форма на изцъкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изцъкала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изцъкала е производна форма на изцъкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изцъкала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изцъкала е производна форма на изцъкам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изцъкала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изцъкала е производна форма на изцъкам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).