изциклил

Речник на българския език

1. изциклил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изциклил е производна форма на изцикля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изциклил — мин. деят. св. прич. м. р.

изциклил е производна форма на изцикля (мин. деят. св. прич. м. р.).