изцикли

Речник на българския език

1. изцикли — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изцикли е производна форма на изцикля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изцикли — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изцикли е производна форма на изцикля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изцикли — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изцикли е производна форма на изцикля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изцикли — повелително наклонение, ед. ч.

изцикли е производна форма на изцикля (повелително наклонение, ед. ч.).