изциклел

Речник на българския език

1. изциклел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изциклел е производна форма на изцикля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изциклел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изциклел е производна форма на изцикля (мин. деят. несв. прич. м. р.).