изциврил съм

Речник на българския език

1. изциврил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изциврил съм е производна форма на изцивря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изциврил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изциврил съм е производна форма на изцивря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).