изциврил
1.
изциврил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изциврил
е производна форма
на изцивря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изциврил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изциврил
е производна форма
на изцивря (мин. деят. св. прич. м. р.).