изцерило

Речник на българския език

1. изцерило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изцерило е производна форма на изцеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изцерило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изцерило е производна форма на изцеря (мин. деят. св. прич. ср. р.).