изцепил
1.
изцепил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изцепил
е производна форма
на изцепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изцепил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изцепил
е производна форма
на изцепя (мин. деят. св. прич. м. р.).