изцепил

Речник на българския език

1. изцепил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изцепил е производна форма на изцепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изцепил — мин. деят. св. прич. м. р.

изцепил е производна форма на изцепя (мин. деят. св. прич. м. р.).