изцеляло

Речник на българския език

1. изцеляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изцеляло е производна форма на изцеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изцеляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изцеляло е производна форма на изцеля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).